САМОВЪЗВЕЛИЧÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самовъзвеличà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се и самовъзвеличàя се, -àеш се, мин. св. самовъзвеличàх се, св., непрех. Книж. Възвеличавам се сам (обикновено без основание), воден от егоцентрични подбуди или от желание да демонстрирам пред другите власт, сила и др. Искрен и чистосърдечен, Софроний не ни казва нищо повече от това, що е видял и почувствувал. Той няма желание да се самовъзвеличи, да се покаже друг – не такъв, какъвто е всъщност; не се представя за герой. Б. Пенев, ИНП, 40. Светецът никъде не се самовъзвеличава за своите духовни подвизи, нито пък се кичи с някакви прозвища и санове. Ив. Дуйчев, РС, 158. Беше трудно да се удържи на неговия поглед, пронизващата печал плашеше хората, та те бързаха да му подхвърлят милостиня, но не за да се самовъзвеличаят, да пораснат в собствените си очи, а за да се отърват от неговите. Пл, 2020, кн. 2, 186.